top of page
vechernicamedia
Apr 104 min read

5 жени, които промениха психологията

Повечето от нас може би многократно са чували имена като Зигмунд Фройд, Вилхелм Вунд и Ейбрахам Маслоу и за техните приноси в сферата на психологията. Но замисляли ли сме се защо имената на жените психолози и техните трудове често се пропускат,когато се изброяват значими приноси в тази област?


(източник: https://www.thoughtco.com)


Надмощието на мъжете мислители и техните идеологии карат да изглежда, че жените има минимален брой приноси към тази дисциплина. Около 12% от психолозите в САЩ през миналия век са били жени, но не много от тях са били признати за работата си. Това може да се дължи на многобройните ситуационни ограничения, с които те са се сблъсквали като икономическото им положение и най-важното, техния пол. Историята на жените психолози е богата и те са допринесли в областта по много забележителен начин. Това са едни от най-значимите такива:


  • Карен Хорни


Карен Хорни (1885-1952) е психоаналитик от Америка с германски произход. Тя е известна преди всичко като неофройдистка. Най-известна е с критиката си към теорията на Фройд за завистта към пениса. В „Бягството от женствеността“, например, Хорни (1932 г.) отбелязва, че наблягането на фалоса и пристрастията възникват в психоанализата, защото основателите на тази дисциплина са основно мъже.


Тя е една неопсихоаналитиците, които активно противоречат на Фройдовите идеи, като по този начин се превръщат в пионерки във феминистката психология. Една от основните идеи на Фройд, тази за завистта към пениса, обяснява, че жените се чувстват непълноценни поради липсата му. Хорни проправя път за концепцията за завистта към утробата, която е развита в мъжете поради липсата им на утроба и невъзможността им да създадат деца. 


Неопсихоаналитиците противоречат на мнението на Фройд, че хората винаги са мотивирани от своите сексуални и агресивни нагони и по-скоро се фокусират върху значението на любовта, грижата и общността, като основни нагони в човешкия живот.


  • Мери Ейнсуърт


Мери Ейнсуърт (1913 - 1999)  е американо-канадска психоложка в областта на развитието. Тя е известна с основополагащата си работа върху видовете на привързаност в детството. Преглед на Проучването на общата психология от 2002 г. разкрива, че Мери Ейнсуърт е 97-ият най-цитиран психолог. Тя е пионер в използването на техника, известна като оценка на „Странна ситуация“ - прост метод за оценка, при който изследователите наблюдават реакциите на детето в различни ситуации, включително влизането на непознат в стаята, оставане насаме с непознатия и връщане на майката в стаята. „Странната ситуация“ проправя пътя за изследванията на ранната емоционална привързаност между децата и техния родители или настойник.



Въпреки че Ейнсуърт разработва тази концепция, за да изучава развитието на детето, видовете привързаност са превърнати в популярна концепция, приложима към романтичните връзки на възрастните. Нейните изследвания върху видовете привързаност разкриват информация за цялостното развитие на индивида в бъдеще.


  • Анна Фройд


Анна Фройд (1895 - 1982) е британска психоаналитичка и една от основателите на психоаналитичната детска психология. Когато името Фройд се появи, ние винаги се сещаме за Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата. Анна Фройд е най-малката му дъщеря и работата ѝ оказва голямо влияние върху психоаналитичната област на мисълта.


Въпреки че Зигмунд Фройд е противник на прилагането на психоанализа на деца, Анна Фройд прилага психоанализата на по-широк възрастов диапазон. През 1941 г. тя създава Хампстедската ясла с Дороти Бърлингам. Яслата служи като психоаналитична програма и дом за бездомни деца.



Анна Фройд разширява теориите на Зигмунд Фройд и написва книгата „Защитните механизми на Аза“ (1936). Тази основополагаща творба разширява концепцията за защитните механизми и изброява различните видове такива, които азът използва. Повечето от механизмите изброени от Анна Фройд, като отричане и потискане, се използват и днес като част от психологичния жаргон.


  • Мери Уитън Калкинс


Мери Уитън Калкинс (1863 - 1930) е ключова фигура в историята на психологията. Калкинс учи в Харвард сред някои от най-изтъкнатите мислители по онова време, включително Уилям Джеймс и Хуго Мюнстерберг, въпреки че никога не е получила одобрение за официално приемане в университета. Тя изпълнява всички изисквания за докторска степен, но Харвард отказва да ѝ даде диплома под претекста, че е жена. 



Тя прави значителен принос в областта на психологията, който включва разработването на техниката за двойните асоциации и разработването на самопсихологията. В подхода си към самопсихологията Калкинс подчертава, че осъзнатия Аз трябва да бъде централният фокус на психологическото изследване. Тя създава първата психологическа библиотека за жени в колежа Уелсли. Тя става и първата жена президент на Американската асоциация на психолозите (АРА). През 1903 г. Калкинс се класира на 12-то място в списък от петдесет най-високо класирани психолози.


  • Мери Коувър Джоунс


Мери Коувър Джоунс (1896 - 1987), позната като „майката на поведенческата терапия“, е американска психоложка позната с приносите ѝ в поведенческата терапия. През 20 век, областта на поведенческата терапия е доминирана от мъже, но въпреки това Мери Коувър Джоунс прави ключови приноси.


Впечатлена от експеримента „Малкия Албърт“ на Джон Уотсън, М. Коувър Джоунс започва да поставя под въпрос дали тези техники могат да бъдат използвани, за да се направи един отстранят страховете на индивида, вместо да му се всяват такива. Така и се появяват „Експериментите малкия Питър“. Това проучване проправя пътя за разработването на системната техника за десенсибилизация в поведенческата терапия. М. Коувър Джоунс участва в Проучванията за растеж в Оукланд, което води до публикуването ѝ на почти 100 научни статии. Тя също действа като президент на отдела по психология на развитието на Американската асоциация на психолозите. Нейният принос е огромен и ценен в цял свят.




Има още десетки имена на жени, които са имали значителна роля в ранните научни напредъци в психологията и психоанализата. Това е една от научните области, в които жените са имали ключови роли, но в миналото работата им е останала недостатъчно призната. Днес половината членове на Американската асоциация на психолозите са жени, а 75% от завършилите студенти по психология са жени (според доклад от 2017 г.). 


Автор: Златица Маркова



Commentaires

bottom of page