(източник: https://www.messynessychic.com)
Henrietta Hudson – най-дълго съществувалият лесбийски бар
Лиза Канистрачи и собственичката на бар
Мини Ривера отворят Henrietta Hudson през 1991 г. като лесбийски бар. Заведението се превръща в най-дълго работещият лесбийски бар в Ню Йорк след затварянето на голямата част от тях.
Част от продължаващата еволюция на бара включва премахването на дескриптора „лесбийски бар“. Лиза Канистрачи казва, че не се интересува дали е известен конкретно като лесбийски бар и обявява планове за ребрандиране и разширяване на Henrietta Hudson в „кафене, салон, бистро, кафене [и] място за коктейли“.
Ребрандирането обаче води до противоречия. Cannistraci събира финансови дарения от лесбийки с групово финансиране „Save the Bar“ за Henrietta Hudson, и също така участва в кампанията за набиране на средства в проекта Lesbian Bar Project за спасяване на лесбийките барове, въпреки използването на даренията, за да отвори отново мястото като „куиър” пространство, което вече не обслужва изключително лесбийки.
(източник: https://images.squarespace-cdn.com)
Черната котка - мястото на „развратните“ дълги целувки
На 31 декември 1966 г., 18 месеца преди бунтовете в Стоунуол, полицията нахлува в Черната котка в Лос Анджелис. Шестима от посетителите са обвинени в непристойно поведение, защото новогодишните им целувки продължили повече от 10 секунди и всички посетители са обявени за виновни. Когато полицията преследва двама мъже в New Faces, друг гей бар наблизо, заради избухналия бунт вследствие на нахлуването им в Черната котка, те нападат собственичката и трима служители, които я защитават. Един от барманите получава разкъсване на далака и е обвинен в нападение над полицай, докато се възстановява в болницата. Разгневените членове на общността организират протести, които са посрещнати от голям брой въоръжени полицаи, но случаят не получава широко внимание. До 2011 г. мястото е дом на Le Barcito, също гей бар.
(източник: https://www.foundsf.org)
Mona’s 440 Club, Сан Франциско: Първият лесбийски бар
Mona's 440 Club, често цитиран като първия лесбийски бар, е огледален образ на Club 82 от Западното крайбрежие.
(източник: https://jot101.com)
В началото на 40-те години Mona's привлича лесбийска или поне почти изключително женска аудитория. Сред изпълнителите и част от различни драг шоута са Гладис Бентли и „Бъч“ Минтън.
Клуб 82, Ню Йорк: Кой не е дама?
Създаден още през 1945 г. като 181 Club, клубът наема драг кралици („имитатори на жени“) като пърформъри. През 1953 г. губи лиценза си за алкохол, след като получава етикета „място за перверзници и от двата пола“. През 50-те и 60-те години Club 82 е дом на известното „Who's no lady?“ драг ревю в Ню Йорк. Според програма от 1965 г. „талантливите имитатори на жени представят невероятна илюзия за добре разбрана женственост“. До 70-те години на миналия век нагласите след Стоунуол предизвикват голямо любопитство към клуба, докато глем-рокерите New York Dolls не го превръщат в свой дом и сцена, привличаща хиляди хора. Днес клубът е известен като начална точка за култови групи като Television и Blondie.
(източник: https://www.messynessychic.com)
5. The Stonewall Inn, Ню Йорк: Барът, който поставя началото на движението за ЛГБТ+ права
Stonewall Inn е върхът на всеки списък с най-влиятелни гей барове в историята. Нападението на бара в ранните часове на 28 юни 1969 г. е повратна точка за историята на куиър хората. Мит е, че куиър хора не са отстоявали себе си публично преди Стоунуол, но бунтовете често били краткотрайни и до голяма степен игнорирани от обществеността.
(източник: https://media.architecturaldigest.com)
Когато ядосаните посетители отказали да изпълнят полицейските разпореждания, те го правят в разгара на лятото, в най-големия клуб в района и в квартал, станал дом на много бездомни млади гей хора, които нямат какво да губят, ако се изправят срещу полицията. Двама писатели от Village Voice са сред стотиците нюйоркчани, които се натъкват на бунтовете, така че историята за бунтовете се разпространила надалеч.
Stonewall затваря няколко месеца след бунтовете и в сградата се помещават ресторанти и магазини до 1990 г., когато отново се превръща в куиър бар. Сенатът на щата Ню Йорк гласува за одобряване на еднополовите бракове на 24 юни 2011 г., което довежда стотици хора към Stonewall, за да празнуват.
Превод: Катерина Георгиева
Източник:
Commenti