Прекрасно грешна
Прозрачни мисли, морски нощи,
пясъка ме гони, а вълните дърпат,
ето, идват ми неканените гости –
пробват се и те да ме закърпят.
Но нима създадена съм просто грешка,
дето и е писано да търси изкупление,
НЕ, та аз съм просто плът човешка,
що кръвта кипи и няма примирение.
Свободна вече от безпочвена любов,
търся себе си и бавно се намирам,
ще пътувам надалеч от тоз обков,
а по пътя като мене хора ще прибирам.
Comentarios