Някога мечтали ли сте за по-добра версия на себе си? Този въпрос ни кара да си зададем хитовият филм „The Substance“, който излезе тази година.
The Substance (бел.прев. „Субстаницята“, „Веществото“) е сатиричен филм на ужасите, написан, режисиран, редактиран и продуциран от Корали Фаржа. Филмът разказва историята на една залязваща звезда, Елизабет Спаркъл (Деми Мур), водеща на шоу за тренировки, която се сдобива с вещество, способно да създаде нейна по-млада версия, на име Сю (Маргарет Куали).
Условието е едно: трябва да се спазва баланс между двете тела – съзнанието на Елизабет трябва да сменя тялото си всяка седмица. Това обаче се оказва трудна задача за героинята, тъй като младата ѝ версия бързо се превръща в по-желаната опция.
(източник: Vulture
Филмът засяга много теми, най-ярката от които е връзката на жените с тялото. „Филмът е за женските тела. За това как те биват виждани, и всички очаквания, свързани с тях. За това как понякога можем да тиранизираме телата си, за да покрият тези очаквания. Както и начинът, по който това може да се отрази на собствената ни връзка с тялото.”“, казва Фаржа. Виждаме омразата и срама, които тялото на Елизабет предизвиква. Това засяга дори кариерата ѝ. Фаржа е направила смел избор с начина, по който е представила продуцента на шоуто на Елизабет (както и всички негови колеги). Той е отблъскващ, повърхностен и алчен и заменя Елизабет при първа възможност, като не пропуска да ѝ напомня колко прекрасна е била.
Нейното място е заето от Сю, към която продуцентът се държи напълно различно. Наблюдава се разлика в поведението и на останалата част от обществото – почти всички хора, с които се сблъсква героинята, се държат по-добре с младата ѝ версия. Всички, освен един неин стар познат, който я кани на среща. Именно сцената с подготовката на Елизабет за срещата е любима на много хора. Сравняването на двете тела на героинята ѝ влияе толкова много, че тя не може да отиде на срещата, защото не се чувства достатъчно красива, без значение колко грим си слага.
(източник: Colider)
За да се справи с чувствата си, Елизабет яде. Във филма храната е представена като най-големия ѝ порок. Напълно логичен избор, като се има предвид това, че храненето се поставя в центъра на поддържането на едно „перфектно“ тяло. Трудно достижимите стандарти на телата в Холивуд, които често стават причина за хранителните разстройства на много хора, отдавна са обект на критика и филмът акцентира върху това. Средата на героинята също отразява психическото ѝ състояние. Елизабет все повече завижда на успеха на Сю, което я кара да продължава да яде, опустошавайки апартамента, в който живее, оставяйки остатъците си от храна навсякъде. Това ядосва Сю все повече. Разстроена от факта, че Елизабет я прави дебела, Сю решава да запази контрола си напълно.
(източник: Variety)
„Насилието, което приложих върху телата във филма, наистина отразява насилието […],което ние прилагаме върху телата си. Като всички тези [процедури], които са толкова абсурдни и репрезентират омагьосан кръг, от който човек не може да излезе.“, споделя Фаржа.
Въпреки че във филма има физическо „прераждане“, не можем да забележим психично или духовно такова. „Тя можеше да каже „Ще основа студио, ще си направя собствено шоу.“ – казва Деми Мур относно героинята. Стандартите на обществото обаче са затвърдени в съзнанието на Елизабет.
Най-много се набляга на отношенията между младата и старата версия на Елизабет. След като се връща в тялото си тя изпитва срам, който след време се превръща в ненавист. Елизабет затъва все повече в мисли за „несъвършеното“ си тяло. Тя изпитва вид раздвоение на личността, водейки два напълно различни живота, с два различни характера, заради реакцията на повърхностното общество. Нарушаването на баланса между двете тела, за да си спечели младата Сю още време, става неизбежно. Последица от това е забързаното остаряване на тялото на Елизабет.
(източник: Atomic Geekdon)
В края на филма се появява чудовище на име Monstro Elisasue. Създанието представлява както Сю, така и Елизабет. „Monstro за мен е вид освобождение. Мисля, че филмът е и за това, какво е да се чувстваш като чудовище, без значение как изглеждаш. Това е първият момент, в който тя всъщност обича себе си и се отнася към себе си с умиление и любов. Това е моментът, в който тя си казва: „Добре, готова съм да изляза. Искам хората да ме видят. Имам си място в света“, казва Фаржа. Светът около героинята обаче гледа на нея с други очи.
Забелязва се, че филмът не се нуждае от много диалог. Това, което трябва да се разбере не се казва на зрителите директно, а се показва. Пример за това са плакатите на Елизабет от времето, когато е била млада, което показва, че според нея това са най-гордите ѝ моменти.
Символизмът също не е чужд за The Substance. Най-яркият пример за това е яйцето, с което започва филмът. Важен символ в много култури, то представлява плодовитостта, новия живот и кръговрата. Самата история на филма също се оказва кръговрат, което е един изключително интересен похват.
Филмът спечели множество награди, сред които Cannes Film Festival Award for Best Screenplay и European Film Award for Best Visual Effects.
The Substance е запомнящ се и влиятелен филм. Той включва всички сетива на зрителя и предизвиква множество силни емоции. Зрителите потъват в чувствата, които изпитват жените всеки ден, причинени от манията по женската красота и младост. Филмът ни показва отблизо невидимостта на по-възрастните жени, както и начинът, по който хората се отнасят към тях и телата им в Холивуд.
(източник: Filmgrab)
Напомня ни, че сме накарали остаряването да изглежда като едно от най-страшните неща на света, най-вече за жените. Напомня ни за важността, която сме придали на външния вид и младостта. Показва ни нещата, които една жена би си причинила, за да остане млада. Тези стандарти за красота, които сме си поставили, често остават на подсъзнателно ниво. The Substance критикува обществото и телевизионната индустрия по креативен начин, показвайки, че не можем да избягаме от себе си.
Източници:
Автор: Румена Димитрова
Comentarios