Дом на само 4500 души мястото се превръща в център на толерантността - „Нито един от баровете тук не е гей бар”, казва Лиз Патън, „но в същото време всички те са такива.”
Патън е харизматичната собственичка на „Drink”, независима пивоварна в пазарния град Хебдън Бридж в Йоркшир.
Скътан е между Манчестър и Лийдс в живописната долина Горна Калдер, този селскостопански град, който нарича себе си „бохемски рай” благодарение на многото си екологични магазини, базари за ръчно изработени стоки, галерии и независими книжарници..
Макар че населението на тази малка и спокойна общност наброява само около 4500 души, тя отдавна е известна като „столицата на лесбийките във Великобритания” - при последното преброяване 8,95% от тях са се определили като ЛГБТИ+.
През 70-те години на миналия век художници и активисти са привлечени от евтините жилища след затварянето на фабриките за памук. „Един исторически и културен фактор, който е спомогнал за създаването на процъфтяваща общност от лесбийки, може би е сепаратисткото крило на феминизма от 60-те и 70-те години на ХХ век”, казва д-р Андрю Мур, който преподава кинознание в университета „Манчестър Метрополитън”. „Съществува елемент, който се съюзява с експериментите на хипи културата за алтернативен живот, общност и съпротива срещу тоталния капитализъм. Хебдън е с подходящия размер и на подходящото място” (за целта- бел.ред).
Бившата жителка Бев Мандерс се премества тук през 80-те години на миналия век. „До 1986 г. лесбийките не са били особено видими, доколкото мога да преценя”, казва тя. Но общността се разраства толкова стабилно, че в съседния Тодморден започва да се организира ежемесечна женска дискотека. „Първата се състоя в новогодишната нощ на 1986 г. в църковната зала на Корнхолм”. „При наличието на доста жени там, според мен това е моментът, в който станахме по-видими, а това даде и на други стимул да бъдат видими - а на някои и да се разкрият.”
Дискотеката се провежда на различни места, преди да се премести в Крикет клуба на Тодморден, където се провежда и до днес всяка втора събота от месеца. „За кратко време се разчу и започнаха да идват жени от Брадфорд, Лийдс, Бърнли и дори от Кумбрия, Блекпул и Нотингам.”
От 1986 г. до началото на 90-те години на миналия век малкото градче е имало „наплив от лесбийки”. Някои от тях се местят в долината, тъй като познават някой, който живее там или преди това е посещавал мястото. Други пък са чули за това „ново” място с лесбийки. В допълнение към дискотеката има и групи на писатели, клубове за книги, хор и групи за разходки. Някои от тях са изключително лесбийски, други - само за жени.”
В края на 90-те години на миналия век месечна брошура „Лесбийска зона” може да се закупи чрез абонамент или в определени барове, а през 2004 г. Хебдън има най-голям брой лесбийки на глава от населението в Великобритания.
Историята на Лу Миличамп започва в Хебдън през 1994 г. - без да познава никого и през 1997 г. започва да управлява подземния винен бар „Нелсън” - първоначално създаден от двама гейове, той е едно от първите безопасни места в Хебдън, в което се приемат както лесбийки, така и мъже с различна сексуална ориентация. Днес Миличамп все още управлява „Нелсън” в партньорство с още две жени, който вече се е превърнал в уютен ресторант.
Въпреки тази толерантност, за съжаление, все още хомофобията се оказва катализатор на „Хепи Вали Прайд”. През 2015 г. в Хебдън се появява хомофобски графит върху „голямо парче брезент”, а група местни жители го свалят и канят членове на общността, които го превръщат в произведение на изкуството.
Година по-късно, през 2016 г., се планира провеждането на едноседмичен фестивал и така се слага началото на „Happy Valley Pride”. Днес то привлича повече от 6 000 посетители всяка година.
Източник:
Превод: Марта Кръстева
Comments