Групите за правата на жените са били активни през годините на война и смут в Сирия – и сега те призовават новия режим да признае тяхната значимост и роля.
Феминистката и активистка Галия Рахал си спомня с ирония посещението си в „синята сграда” в Идлиб преди три години, офис, където групата Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) наблюдава граждански организации. Веднъж нейна колежка от организация за правата на жените е извикана там, за да чуе списък с проблеми, по които им е забранено да работят: детски бракове, разводи и всичко, свързано с равенството между половете.
Рахал вече е преживяла опит за убийство в родния си град Кафранбел, както и убийството на сина си в Алепо, оставяйки я безстрашна пред режещи въпроси на длъжностни лица към нея - „чухме, че обучавате жени в бежанските лагери за политика, за равенството…”. Вместо това Рахал вижда възможност за диалог и възможност да разговаря с властта, която тогава управлява само анклава Идлиб в северозападната част на Сирия.
„Защо се ядосваш, че ги учим на тези неща?”, пита го тя. „Целта ми не е да науча тези жени да се бият с вас, а жените да станат лица, вземащи решения.”
Тя продължава работата си тайно, предоставяйки лекции и обучение на жени, така че те да бъдат готови да участват в преходно правителство, ако някога се предостави възможност. Тази възможност внезапно и неочаквано е на хоризонта от миналия месец, когато бившият президент Башар Асад бяга в Москва, а режимът му се разпада.
Бунтовническата група HTS, която оглавява бунта, сложил край на управлението на Асад, сега е фактическата власт в Сирия и започва да дава гласност на много от същите идеи, за които някога е порицавала Рахал по време на кървавата гражданска война.Засега няма яснота как ще управлява новото правителство, особено що се отнася до жените. Въпреки това мнозина виждат този момент като възможност на неограничени опции и казват, че са готови да се противопоставят на всяка нова власт, която иска по-нататъшен контрол върху живота им. Други, като Рахал, казват, че вярват, че преходният орган, съставен от назначени служители на HTS, просто няма същите средства за репресии срещу жените в цялата страна по осъществявания години наред начин.
Мнозина остават обнадеждени въпреки нарастващите въпроси без отговор, включително как възродената страна може да подходи към сексуалното насилие, използвано като оръжие в затворите на Асад, или дали хиляди активисти в изгнание, заедно с други, избягали от страх от преследване заради изразяването на джендър идентичността си или сексуалната си ориентация, биха могли един ден, да се чувстват достатъчно в безопасност, че да се върнат в новата Сирия.
Айша ал-Дибс, новият министър на жените, казва, че няма да „даде място” на никакви феминистки организации или други, които не са съгласни с гледната точка [бел. ред. на правителството], цитирайки една „катастрофална” програма отпреди осем години, която според нея е довела до повишаване на процента на разводите. Изказването ѝ доведе до искания тя да бъде свалена от поста.
Майсаа Сабрин, бивш заместник-ръководител в сирийската централна банка, е назначена да ръководи институцията и е първата жена на този пост. Рахал разглежда избора като отстъпване от драконовските мерки.
Делал Албеш, която ръководи център за професионално обучение на жени в Идлиб от години под HTS, казва, че нещата в града са се подобрили и тя се надява новата власт да възприеме подобен подход в цялата страна. Нейният център е едно от множеството съоръжения за овластяване на жените, предоставящи възможности за усвояване на нови умения за навлизане в пазара на труда.
„Тъй като много мъже бяха бойци, жените не седяха да чакат – те работеха”, казва тя. „Жените са поели повече роли в гражданското общество, особено след смъртоносното земетресение, което разтърва Северна Сирия и Южна Турция в началото на 2023 г., убивайки около 8000 сирийци. Нейната организация, Zumoruda, установява, че натискът на HTS е намалял, след като се регистрира при местните власти, а това позволява да разшири полевата си работа и да достигне до повече жени.
Нейната сестра Амина Албеш, която работи със сирийската група за гражданска защита, известна като „Белите каски”, споделя, че не иска да говори за политика, тъй като нейната организация отдавна се стреми да остане неутрална спрямо всяка управляваща власт, но е уверена, че жените ще заемат нови роли в Сирия.„Много жени загубиха своите партньори и извършваха много тежка работа през последните 14 години”, потвърждава тя и споделя, че 70% от жените, живеещи в Идлиб, са работили, за да осигуряват семействата си.
Рахал остава скептична относно обещанията на преходното правителство за промяна. Тя описва как е изследвала всяко ново развитие от своето изгнание в Берлин, сравнявайки го с решенията, взети от HTS в миналото, включително когато групата е действала под името Джабхат ал-Нусра, разклонение на Ал Кайда. След това, спомня си тя, нарушенията им са били ужасяващи, включително конвой от автомобили, готови да нахлуят в женския център „Мазая”, на който тя е съосновател.
Година по-рано неизвестен нападател пали офисите на центъра, а Рахал е мишена на кола-бомба. Активистката не знае кой е заложил бомбата и все още търси справедливост за убийството на сина си, журналиста Халид ал-Иса, убит от експлозивно устройство, скрито в дома му в Алепо през 2016 г. Рахал смята, че някои от замесените в убийството му сега може да са на власт. „Като цяло не вярвам на HTS, защото все още не знам дали наистина се променят или просто твърдят, че са се променили”, споделя тя. „Те наистина ли се променят идеологически или само за собствените си интереси?”
След като е разпитана в така наречената „синя сграда,” тя споделя, че това не е сложило край на натиска върху организациите за правата на жените, но има промяна. Според Рахал натискът върху организациите за правата на жените е станал „по-политизиран”. Имами, свързани с HTS, са проповядвали срещу центровете за овластяване на жените, обвинявайки ги в „разпространение на корупция”, като предупреждавали хората да „внимават” с тях.
Все пак Рахал продължава дейността си и обучава жените да бъдат готови за лидерски роли в едно бъдещо демократично общество.Тя остава обнадеждена от няколко изявления на лидера на HTS, Ахмед ал-Шараа, но смята, че истинските изпитания тепърва предстоят. Рахал държи под око тези, които присъстват в националния диалог, където се очаква ал-Шараа да разпусне HTS, въпреки че подготовката досега се оказва непрозрачна.Рахал не очаква покана, но смята, че присъствието е повече от символично. „Това е първата стъпка към това да имаме истинско женско представителство, да направим истинска промяна”, казва активистката.
Източник:
Превод: Катерина Георгиева
Comments