Империята на Playboy и нейния създател Хю Хефнър е позната на всеки един от нас. За едни Playboy е символ на блясъка, парите и сексуалната революция. За други брандът олицетворява греха, корупцията и упадъка на традиционните ценности. Каква обаче е истината зад „бялото зайче”?
(източник: Magzter)
Ранни години
Хю Марстън Хефнър е роден в Чикаго през 1926 г. в семейството на адвокат и учителка. Семейството му било щастливо, но силно консервативно. Пушенето, пиенето, псуването, игрите на карти и радиото в неделя били забранени в дома му. Майка му дори искала Хю да стане мисионер. Той учи в началното училище в Сейр и в гимназията „Щайнмец”, след което служи в армията на САЩ от 1944 до 1946 г. като писател във военен вестник. Хефнър завършва Университета на Илинойс през 1949 г. с бакалавърска степен по психология и двойна специалност по творческо писане и изкуство. След дипломирането си посещава един семестър от магистърски курсове по социология в Северозападния университет в Чикаго, но скоро след това се отказва. Там разглежда трудът на Алфред Кинси - човекът, измислил Скалата на Кинси за самоопределяне на сексуалната ориентация. По-късно работи като копирайтър за сп. Esquire, но напуска, след като му било отказано повишение на заплатата на стойност $5.
Началото на списанието
На 27 години Хю Хефнър пише първото издание на „Плейбой”. Той искал да създаде списание, насочено към мъжете, в което да има необикновени истории и снимки на красиви жени. Идеята за списанието се появила по време, в което той изпитва финансови затруднения. С помощта на $8000 от 45 инвеститора и $1000 от майка си, той успява да публикува първото издание на Плейбой през 1953 г. На корицата на списанието била Мерилин Монро, а в списанието имало и нейна гола снимка. Снимките на Монро били направени през 1949 г., преди тя да стане известна. Тя била безработна и позирала пред фотографа Том Кели за $50. Кели ѝ обещал, че никой няма да може да я разпознае на снимките. Тя дори използвала фалшиво име – Мона. Фотографът продал снимките за $900 и те по-късно били публикувани в pin-up календар. През това време Монро започвала филмовата си кариера. През 1953 г. Хю Хефнър купува за $500 правата за снимките, които дават силен старт на списанието му. Актрисата, разбира се, не получава компенсация за случилото се.
(източник: Euronews)
Playboy Клубове
През 1960 г. в Чикаго се появил първият „Плейбой Клуб”, който не след дълго се превръща в цяла верига. Сервитьорките в клубовете били така наречените „плейбой зайчета“, млади момичета в тесни костюми на зайчета. Някои от тях се появявали и в самото списание. Клубовете предлагали също участия на известни комици и артисти, местни музиканти и фокусници. Не след дълго те придобили международен статут, а членството в клуба се превърнало в символ на статус.
Глория Стайнъм
През 1963 г. списание SHOW поставя задача на журналистката Глория Стайнъм: да кандидатства за работа в клуба на Плейбой и да документира преживяването. Обявите за работа като сервитьорка представят работата като нещо подобно на платено участие в парти, каквато била и атмосферата на списанието. Стайнъм бързо научила, че истината далеч не е толкова блестяща. Жените получавали възнаграждение от $50, като обявеното било $200-300 на седмица, а клубът взимал голяма част от бакшишите им.
Освен това им се налагало сами да си купуват токчетата и аксесоарите, както и да плащат за поддръжка на костюмите си. Момичетата били подложени на система от порицания, които получавали за провинения като груб отказ да излязат с клиент, въпреки че им било строго забранено да излизат с повечето или допускане памучната опашка на гърба на униформата им да се замърси.
Статията на Стайнъм, написана след работата ѝ под прикритие, прави сериозна дисекция на репресиите и сексуалния натиск, над който са подложените жените и момичетата в "Плейбой" клубовете. Източник: Dazed
Разказът на Стайнъм изобилства с примери за това как работата се отразява на зайчетата: униформи, които са толкова тесни, че човек едва може да се движи, подути и ожулени крака от часовете работа на високи токчета и почти постоянен тормоз от страна на пияни бизнесмени, които съставлявала по-голямата част от клиентелата. При самото започване на работа момичетата трябвало да преминат през медицински преглед, който включвал рентгенова снимка на гръдния кош и гинекологичен преглед от утвърден от Playboy лекар.
Журналистката също споделя за отношението на клубовете към възрастта. Ограничението на възрастта за работа в Playboy било 24 години. Стайнъм била на 28. Тя се представила за 24-годишна, при което я смятали за „стара”. Голямо внимание се обръщало на младостта и здравето.
Статията на Стайнъм, озаглавена „A Bunny's Tale”, е една от първите феминистки атаки срещу Playboy и „сексуално освободения“, но мъжко ориентиран начин на живот, който брандът олицетворява. Хефнър се опитва да приеме статията, заявявайки, че Playboy е на страната на движението за освобождение на жените и твърди, че кандидатурите за работа в Playboy Club са се увеличили благодарение на статията на Стайнъм. По-късно обаче, в негови записки, изтекли до секретарките на „Playboy”, Хефнър определя феминистките като естествен враг, с който трябва да се бори.
Като „привърженик на сексуалната свобода”, Хефнър виждал жените по следния начин: млади, здрави, слаби, руси, щастливи, игриви. Останалите не представлявали интерес и не били част от бранда.
Пейдж Янг
На 7 април 1974 г. Мелани Майърс намира приятелката си, плеймейтката Пейдж Янг, мъртва в апартамента си в Холивуд. Сцената на самоубийството е потресаваща – тя лежи върху американското знаме, а по една от стените има залепени снимки на Хю Хефнър. Отгоре е написано „Хю Хефнър е дяволът”. На следващия ден мястото било почистено, а в медиите не се появило нищо относно посланието на момичето. Мелани вярва, че приятелката ѝ е починала с надеждата да насочи вниманието към тъмната страна на Playboy” За съжаление за посланието на Пейдж се съобщава години по-късно. Хефнър е свързан със смъртта на още няколко момичета.
(източник: paigeyoung68)
Брук Шийлдс
През 1975 г. фотографът Гари Грос снима за Плейбой 10-годишната Брук Шийлдс. На снимките тя е напълно гола и носи тежък грим. Въпреки че снимките са направени с нейно съгласие, през 1981 г. майката на Шийлдс завежда дело срещу Грос с мотива, че продажбата им вреди на репутацията на дъщеря ѝ, и получава временна забрана за по-нататъшното им използване. Адвокатите на Грос твърдят, че снимките му не могат да увредят допълнително репутацията на Шийлдс, тъй като от момента на заснемането им тя е направила успешна кариера „като млада блудница, опитен сексуален ветеран, провокативно дете-жена, еротичен и чувствен секс символ, Лолита на своето поколение”. Съдията се съгласява с него и макар да оценява „изкусителната и чувствена привлекателност” на снимките, постановява, че Грос не е порнограф: „Те нямат еротична привлекателност, освен за евентуално извратени умове“, казва той. Това решение по-късно е отменено от апелативен съд, но през 1983 г. е потвърдена първоначална присъда в полза на Грос.
(източник: Medium)
The Girls Next Door
През 2005 г. излиза поредицата „The Girls Next Door”, която показва живота в прочутото имение. Главни герои в телевизионното предаване са Холи Мадисън, Бриджит Маркуардт и Кендра Уилкинсън, както и други жени, наричани „зайчета” и специални гости. Шоуто цели да покаже луксозния живот на момичетата в имението. То, разбира се, пропуска най-интересните детайли. Имението на Хефнър било изключително мръсно и неподдържано.
Там имало много кучета, след които рядко се чистело. Поредицата не показва и това, че момичетата нямали обикновена заплата – те получавали по $1000 на седмица, но това си имало условия. Те трябвало да използват парите, за да поддържат косата, ноктите и формата си, както и за пластични операции, но не им било позволено да ги спестяват, за да изплатят, например, студентските си заеми. Ако Хефнър разбрал, че те не се придържат към това, им отнемал заплащането. Най-важният изпуснат детайл е сексуалното насилие, което се случвало в имението. Често момичетата били под влиянието на различни наркотици, принудени да участват в сексуални актове с Хефнър и неговите гости.
Холи Мадисън публикува подробен мемоар за престоя си в имението. Преди обаче това да се случи, споделя на Хефнър за идеята си, при което той ѝ предлага 3 милиона долара да не го прави.
Смъртта на Хю Хефнър
През 2017 г. срещу Хефнър са повдигнати обвинения за употреба и разпространение на наркотици и изнасилване. Той умира през същата година, за съжаление месец преди да се появи движението #MeToo. Хефнър предизвиква смущение дори след смъртта си. Още през 1992 г. той плаща $75 000, за да бъде погребан до криптата на Мерилин Монро. През 2009г. той казва пред Los Angeles Times: „Вярвам в символичните неща. Това да прекарам безкрайността до Мерилин е твърде сладко, за да го пропусна.”
Secrets of Playboy
През 2022 г. излиза документална поредица на име „Secrets of Playboy”. Тя разбулва много от детайлите около бранда. След появата ѝ много хора се осмеляват да споделят истината за Хефнър.
(източник: Rotten Tomatoes)
Playboy днес
Днес, повече от 70 години след създаването на империята Плейбой, брандът се опитва да промени имиджа си. Списанието вече не се издава, имението Плейбой е продадено, а последният клуб в Лондон затваря през 2021г. След смъртта на Хефнър, Плейбой се застъпва за жените от „Secrets of Playboy”, наричайки действията на Хефнър „отвратителни”.
В съобщението също се споменава, че марката вече не е свързана със семейството на Хефнър и се насочва към ценности като сексуалната позитивност и свободното изразяване. Според Playboy в момента около 70% от хората, които работят в компанията, са жени, а мотото им се е променило: от „Забавление за мъже“ до „Удоволствие за всички“ .
Автор: Румена Димитрова
Източници:
Comments