Загубата на близки хора не е, никога не е била и не ще бъде нещо лесно, още повече, когато губиш тези близки хора прекалено рано, толкова рано, че се чувстваш сякаш не се познавате достатъчно - нито ти тях, нито те теб. Когато те ти бъдат отнети изведнъж, без предупреждение, и без каквато и да е възможност да си измолиш дори още съвсем мъничко време с тях.
(източник: https://www.newyorker.com/culture/the-front-row/all-of-us-strangers-is-a-romantic-fantasy-about-filmmaking)
Такава именно е историята на сценариста Адам - губи родителите малко преди да навърши 12 години, в автомобилна катастрофа. Губи ги, преди да успее да сподели с тях най-съкровените си тайни, мечти и желания, както и може би най-основното - че е гей. Човекът, с когото споделя както тези мечти и желания, така и травмата от загубата на семейството му, е единственият му съсед - Хари.
И оттам-нататък може би ще е трудно да ви разкажа за този феноменален филм, без да убия част от неговата магия. Голяма част от него е оставена на въображението на зрителя и не искам да отнемам именно тази сила на въображението ви, така че нека оставим тази анотация до тук.
***
“Всички сме непознати" е най-новият филм на режисьора Андрю Хейг. Използвани са елементи от книгата “Непознати” на Тайчи Ямада. Номиниран е за наградите БАФТА ‘24 в изключително много категории - номинации за най-добър британски филм, най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий, най-добра актриса в поддържаща роля, най-добър актьор в поддържаща роля… и наистина заслужава всяка една от тези номинации!
Филмът съчетава перфектно в себе си както носталгичната атмосфера на 80-те чрез парчета на Pet Shop Boys, Frankie Goes To Hollywood и др., така и проблемите на отчуждението, самотата и изолацията на куиър хората, както през 80-те, така и днес.
“Исках да разбера собственото си минало, както прави Адам във филма. Интересувах се от сложността както на семейната, така и на романтичната любов, но също и на преживяването на едно специфично поколение от хомосексуални хора, израснали през 80-те години. Исках да се отдалеча от традиционната история за призраци в романа и да намеря нещо по-психологическо, почти метафизично.”, споделя Андрю Хейг.
Със сигурност в този филм Хейг ни поднася една изключително тъжна, но и изпълнена с надежда и любов история, която заслужава вниманието на всеки един от нас.
Филмът може да бъде гледан по кината в рамките на София Филм Фест на 29.03. във Френския институт и на 30 март в Евросинема.
Ревю: Мария Сомлева
Yorumlar